Сигурността е важна, затова да поговорим още малко за застраховането от риск „трудова злополука“. Бихме искали да акцентираме на някои пропуски при застраховане на работещите от риск „трудова злополука“, които могат да доведат до значителни разходи за осигурителя (работодателя), при настъпване на застрахователно събитие.
Първото е волно или неволно пропускане на чл. 55 ал.2 от Кодекс за социалното осигуряване (КСО):
Това е трудова злополука, станала с осигурен по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до:- основното място на живеене или до друго допълтнително място на живеене с постоянен характер- мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден- мястото за получаване на възнаграждения
Съгласно статистическа информация за декларираните трудови зпололуки в страната за деветмесечието на 2019 г., 382 злополуки са в обхвата на определените в чл. 55, ал. 2 от КСО трудови злополуки, от общо 2080 бр., което е 18,36% или близо 1/5 от злополоуките. За 2018 г., процентът е приблизително същият – 19,11%.
Втори пропуск: ненавременно допълване или промяна в списъка на застрахованите лица към застрахователната полица. Неблагоприятен е най-вече риска за разрастващи се организации, при текучество на персонала или променлив интензитет на дейността. Не са редки случаите, в които застраховка е налична, но пострадалото лице не присъства персонално в нейния обхват. Важно е, да има ангажирано (определено със заповед или друго) лице в процеса по застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“, което да актуализира данните, тъй като както е ясно и от редица дела от съдебната практика – „нещата“ рядко приключват с подписване на полицата.
Третото не е пропуск, но би могъл да бъде. Принципа да се водим по минималните изисквания или ограничено до задължителността на застраховка „трудова злополука“ по коефициент на трудов травматизъм (Ктт) по икономически дейности води до нежелание от страна на повечето осигурители, да застраховат своите служители, които не попадат в ежегодната заповед на Министъра на МТСП. Кратка справка в статистическите данни за трудовите злополуки на НСИ за деветмесечието на 2019 г. и за 2018 г. показват, че „държавно управление“, „хуманно здравеопазване“, „образование“ , „търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“ „търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ са сред водещите в брой трудови злополуки. „Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“ за отчетените месеци през тази година, са водещи в смъртните трудови злополуки, а „растениевъдство, животновъдство и лов“ е сектор на трето място за 2018 г. по брой смъртни трудови злополуки – 7 изгубени живота по време на работа. Ако се абстрахираме от факта, че значителен брой лица са заети именно в тези сектори и съотношението заети : брой злополуки, не е достатъчно за „попадане“ в Ктт, който да води до задължително застраховане, все пак работодателите в тези сектори или други дейности оценени с висока степен на риск, съгласно Оценка на риска, е добре да помислят за застраховка „трудова злополука“ на изложените на риск лица от своите организации.
Службите по трудова медицина сме на разположение за консултации. Не бихме пропуснали да припомним, че застраховката сама по себе си не предотвратява трудовите злополуки. Водеща разбира се, е превенцията на трудовия травматизъм. Загубите за една година от злополуки в национален мащаб надвишават 20 000 000 лв., в които се включват трудодни загуби, принадена стойност на потенциално положения труд, разходи за лечение и обезщетение за временна или трайно намалена работоспособност, застрахователни суми, разходи по съдебни дела и обезщетения… и човешко страдание. Сигурността не е лукс, а необходимост.
Пожелаваме Ви, безопасна и безвредна работа!
