Особености при осъществяването на високорискови дейности в охранителни фирми (задържане на нарушител)

Начини за придобиване на преимущество над потенциален нарушител

1. Цикъл на Бойд (Джон Бойд)

НАБЛЮДЕНИЕ – ОРИЕНТАЦИЯ – РЕШЕНИЕ – ДЕЙСТВИЕ

Решението на всяка охранителна задача почива на принципа на когнитивния цикъл на Бойд, който представлява обобщен модел на рационалното човешко поведение. В основата на охраната на всеки обект стои наблюдението. Тук следва да се уточни кои са съществените за безопасността на обекта изменения в обстановката, които изискват предприемане на определени действия, както и кои са ключовите места за наблюдение, които могат да осигурят достатъчно информация за вземане на решение. Последователността от действия по когнитивния модел на Бойд е една и съща както за нарушителя, така и за охранителя. Според Джон Бойд, от решаващо значение за противодействието са два основни момента:

  1. Скоростта на осъществяване на всеки от елементите (процесите) в цикъла;
  2. Прекъсване на или възпрепятстване на осъществяването на някой от процесите на противника (нарушителя);

Предвид това, организацията на охраната на кой да е обект трябва да започне с предотвратяването на възможността обекта да може лесно да бъде наблюдаван. На следващо място, организацията на охраната следва да се погрижи за възпрепятстването на лесната и бърза оринтация в обстановката на случайно попаднали външни лица (потенциални нарушители) на територията на обекта. Колкото по-висока е рисковата категория на обекта, толкова по-трудна за проследяване трябва да е организацията на охраната. По възможност всяка информация отнасяща се до охранителния състав и техническите средства трябва да остане скрита. Организацията на охранителния състав също – броя постове, общия брой на охранителната смяна, въоръжението, както и графиците и часовете за приемане и предаване на обекта.

След като са изпълнени тези условия – възпрепятстването в максимална степен на възможностите за наблюдение и ориентация, охраната придобива превъзходство над потенциалните нарушители, понеже ще бъде в състояние по-бързо да се ориентира, да вземе решение и да действа адекватно. При тази постановка, потенциалния нарушител има три опции – да се предаде (благоприятна, за предпочитане), или другите две, които са неблагоприятни – да потърси бягство, или да влезе в силово противоборство. Охраната трябва да направи и двете неблагоприятни опции еднакво неприемливи за нарушителя и съответно трябва да е подготвена за всеки от вариантите.

Едниственото предимство на потенциалния нарушител е възможността за избор на времето и мястото на осъществяване на проникването в обекта. Изхождайки от тази позиция, охраната може да определи потенциално опасните зони за проникване. Това са местата към които съществува най-ограничена видимост, както от вътре (от позицията на охраната), така и от вън (от позицията на случайни минувачи); местата в които може да се използва прикритието на тъмнината или на външни заслони (храсти, дървета); местата където оградата е най-уязвима (ниска, нестабилна, с пролуки и пр.); местата от които потенциалните охранявани активи са най-близки, или най-лесни за изнасяне; мстата около които съществуват подходящи укрития; най-слабо осветените зони (при нощни набези).

При установяване на проникване в обекта, охраната следва да действа изпреварващо, възползвайки се от изненадата и създавайки препятствие за реализирането на когнитивния цикъл на Бойд от страна на нарушителя. Той трябва да бъде наблюдаван за кратко, след което да бъде изненадан в най-точния момент, когато няма да е в състояние да се ориентира лесно и бързо в обстановката и съответно няма да може да вземе адекватно решение за последващи действия. В тази ситуация, охраната може да се възползва в максимална степен от това, като въведе в заблуда нарушителя по отношение на информацията която би му послужила за предприемане на действия (в случая това е информация за състава на охранитлната смяна, въоръженито и, особеностите на обекта и пр.). Това става посредством вида и съдържанието на командите отправяни към нарушителя (например: „Стой на място! Въоръжена охрана”, „Не мърдай, обграден си!”, „Стой ще стрелям!”, „Не смей да бягаш, от тук няма изход!”, „Падни по очи!” или „На колене!”). Тук следва да се отбележи, че е ОСОБЕНО ВАЖНО, командите да са кратки, точни и недвусмислени. Те трябва да са с ясен, агресивен и категоричен глас, не предполагащи неподчинение. За подсилване на психологическото въздействие върху нарушителя могат да се използват помощни средства като тактически фенер със заслепяваща светлина, ползване на укритие или поваляне на нарушителя на земята (ако е възможно и приложимо в дадената ситуация).

2. Тактическо мислене

Формулата за придобиване на тактическо предимство Т-Т-С-С се състои от следните елементи в съответното процентно съотношение:

тактика (40%) – точност (30%) – сила (20%) – скорост (10%)

На първо място определяне на риска на ситуацията.

На второ място избор на тактически вариант за действие (специална тактика). Същността на специалната тактика е тактическото мислене. Това е мислене с понятията, принципите, правилата на специалната тактика, което осигурява успеха при прилагане на охранителните мероприятия по описания когнитивен модел на Бойд.

Ако ситуацията е високо рискова (предполага конфронтация), охранителя се стреми да постигне тактическо предимство с различни видове тактически действия в рискови ситуации (глобални принципи), или за отделен вид – например принципи на движението (частни принципи, правила). Основните способи за постигане на тактическо предимство са:

  • психологическо въздействие;
  • контрол на зрителното поле;
  • избор на позиция;
  • контрол на светлината;
  • контрол на звука.

Психологическото въздействие е принцип, който осигурява забавяне или прекъсване на нормалния мисловен процес на нарушителя чрез извеждането му от осъществяваното действие, разконцентрирането му и всяването на уплах в него.

Контролът на зрителното поле е принцип, който изисква да се наблюдават всички зони на отговорност в района на действие на нарушителя (възможни зони за бягство, укрития и пр.).

Изборът на позиция е принцип, който изисква разполагането на охранителите да осигурява прикритие, добър обзор, възможност за неутрализиране на заплахи насочени, както срещу тях, така и срещу други членове на екипа или трети лица.

Контрол на светлината е принцип, който изисква спазване на визуална маскировка използвайки тъмнината, сенките, местните предмети, съчетани с подходящо облекло и екипировка.

Контрол на звука е принцип, който изисква спазване на звукова маскировка, чрез безшумно движение за постигане на ефкта на изненадата.

Завършващата фаза на цикъла на Бойд във високо-рискови ситуации са тактическите действия. Те могат да се определят като подготвени и тренирани движения за изпълнение на отделни задачи във високо-рискови ситуации. Различават се следните основни видове тактически действия:

  • тактическа позиция,
  • тактическо придвижване,
  • тактическо наблюдение,
  • тактическо влизане (проникване),
  • тактическо задържане,
  • проверки на лица и транспортни средства (тактическа проверка),
  • тактическа стрелба,
  • тактика на използване на помощните средства.

Всеки вид тактически действия се изпълнява, използвайки специфични техники.

Техниките са специализирани положения и движения, провеждани индивидуално или в екип, отличаващи се с конкретна двигателна структура, взети вън от тактическа ситуация.

Тактическите действия и техники са в основата на системата на специалната тактика, която включва още тактически и други способи и организационни форми за осъществяване на действията във високо-рискови ситуации.

0 0 гласове
Оценка
Subscribe
Notify of
guest
0 Коментари
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
0
Бихме искали да чуем вашето мнение, моля за коментар.x
Този сайт използва бисквитки и е възможно да използва лични данни за оптимизация. We are committed to protecting your privacy and ensuring your data is handled in compliance with the General Data Protection Regulation (GDPR).