Какви са задълженията на юридическите лица да организират и заплащат периодични медицински прегледи на наетите от тях лица е основен въпрос към всяка служба по трудова медицина.
Съгласно прословутата НАРЕДБА № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците:
Чл. 2. (1) На задължителен предварителен медицински преглед подлежат:
1. лицата, които постъпват на работа за първи път;
2. лицата, които преминават на друга работа в същото или в друго предприятие, която е свързана с вредни фактори и с риск от професионални увреждания;
3. лицата, прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца.
Под предварителен медицински преглед се има предвид т.нар. „медицинско за работа“.
Какъв е реда за попълване:
Чл. 4. (3) Картите за предварителен медицински преглед се набавят за сметка на предприятията. Службите „Личен състав“ попълват паспортната част, като вписват задължително конкретната професия (длъжност, производствена дейност), за която лицето кандидатствува. Основните вредности, с които то ще бъде в контакт, се вписват от отделите (службите) по охрана на труда. Картите се подписват от завеждащ „Личен състав“ и от завеждащ отдел (служба) „Охрана на труда“.
Няма яснота по въпроса кой заплаща прегледа – работодателя или кандидатстващия за работа. Относно периодичните медицински прегледи се казва:
Чл. 8. Задължителните периодични медицински прегледи на работниците се извършват с оглед диагностициране на ранните форми на заболяванията и разкриване на рисковите фактори за възникването на масово разпространените и на социалнозначимите болести. Тези прегледи включват елементите, посочени в приложение № 5.
Периодичността за всички наети лица е както следва:
Чл. 9. (1) На задължителни периодични медицински прегледи подлежат всички работници през цялото времетраене на трудовата им дейност, както следва:
1. до 18-годишна възраст – ежегодно;
2. (изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) от 18- до 40-годишна възраст – един път на пет години;
3. (изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) над 40-годишна възраст – един път на 3 години.
Какви са изискванията за този преглед?
(Приложение 5 към чл. 8)
Съдържание на задължителния периодичен медицински преглед на работниците:
- Анамнеза, която наред с другото включва изясняване наличието на рискови фактори за възникване на социално значими заболявания:
- фамилна обремененост (майка, баща, братя или сестри, болни от хипертония, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт, диабет, злокачествени новообразувания, психични болести, алергии и др.);
- нерационално хранене (прекомерно по количество хранене, прекомерна употреба на готварска сол, на мастни и въглехидратни храни);
- понижена двигателна активност;
- хронично въздействие на психо-емоционално напрежение, в труда и бита;
- тютюнопушене (повече от 5 години или над 20 цигари дневно);
- злоупотреба с алкохол.
- Лекарски преглед;
- Измерване на теглото и ръста;
- Измерване на кръвното налягане;
- ЕКГ – При лицата над 30-годишна възраст или при анамнестични или обективни данни за сърдечно заболяване;
- Постпрандиално изследване на урина за захар – При лица над 40 години;
- Изследване на урина за албумин, кетонни тела,уробилиноген, хемоглобин и захар.
- Изследването за захар – при лица под 40 години.
Очевидно е, че ВСЕКИ лекар – специалист или общо практикуващ може да направи горните прегледи и да назначи съответните изследвания. ( По смисъла на наредбата може да се предполага, че се извършва от специалист по вътрешни болести.)
Отделна категори са работещите при т.нар. ВРЕДНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД. Понятието е изхвълено от употреба.
Ако приемем, че това са лицата ИЗЛОЖЕНИ на някакви рискови фактори, то тогава за тях се отнася следното:
Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) (1) Задължителните периодични медицински прегледи на работещите при вредни за здравето условия на труд имат за цел системното наблюдение на здравното състояние на тези групи работници и служители за ранно откриване на професионални увреждания и общи заболявания.
А честотата на прегледите е както следва:
(2) Честотата на тези прегледи се определя от ХЕИ съобразно степента на потенциалния здравен риск на конкретните работни места съгласно Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд, издадена от МТСГ и МЗ и утвърдена с ПМС № 169 от 28.VIII.1991 г., както следва: първа степен – на 3 години; втора степен – на 2 години; трета степен – на 1 година; четвърта степен – на 6 месеца.
ХЕИ вече не съществува, а периодичността на прегледите се определя от лекаря по трудова медицина.
Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд – също е отменена и степените посочени в нея са неприложими.
Остава задължението за периодични прегледи от специалист и конкретни изследвания посочени от други наредби.
Например – за лицата работещи с видеодисплей, за летателните състави, за професионалните шофьори, за имащите достъп до класифицирана информация и др.
Тези нареdби се отнасят за определен контингент, имат конкретни срокове, специалисти и изследвания и са основани на новия закон за здравето, закона за здравословни и безопасни условия на труд и свързаното с тях съвременно заонодателство. Дали и до колко се отнасят за вас – попитайте своята служба по трудова медицина.
